Астероидът (624) Хектор е космическо тяло с многостранна форма и e най-големият от известните троянски астероиди в Слънчевата система. Двойната му форма го прави подобен на гигантски кокал.
Този загадъчен космически пришълец си има и собствена луна (която засега остава безименна като нашата). Астрономите са успели да изучат причудливата орбита на астероида, която оставала удивително стабилна в продължение на милиарди години.
Хектор е космически обект с ширина 250 километра и е открит през 1907 година от немския астроном Аугуст Копф, а съществуването на неговата 12-километрова луна е установено едва през 2006 година от група астрономи от института SETI начело с Франк Марчис.
Троянските астероиди представляват особен подклас астероиди. Те са гравитационно свързани с Юпитер и се въртят около Слънцето със същия период, като заемат две области – на 60 градуса пред и 60 градуса зад газовия гигант. От всички „троянци“ само Хектор може да се похвали със собствена луна.
Наблюденията на телескопа Keck II, направени през юни 2006 г. и октомври 2008 г. Центърът на всяко изображение показва удължената форма на Хектор. Малката, слаба луна е в син кръг.
© F. Marchis/WMKO
Трудно е да се наблюдават троянските астероиди – те се намират далече и отразяват малко светлина, така че може да се забележат само с мощни обсерватории. Затова и било необходимо толкова много време, за да се определи орбитата на луната на астероида.
„Спътникът може да се разгледа само с помощта на телескопи, подобни на тези, които работят в обсерваторията Кек, но времето на такива мощни апарати се цени много високо и те невинаги са достъпни“, обяснява Марчис.
Обсерваторията Кек е разположена в планината Мауна Кеа на Хаваите и се състои от два телескопа. В изследването е използван телескопът Keck II, снабден със система адаптивна оптика.
Трудно било да се определи орбитата на спътника на Хектор. Тя се оказала толкова необичайна, че учените разработили нови алгоритми, за да разберат нейната устойчивост във времето.
Оказало се, че луната извършва оборот около астероида на всеки три дни на разстояние 600 километра. Орбитата представлява елипса, наклонена на 45 градуса към екватора на Хектор.
„Орбитата на спътника има форма на елипса и наклон към центъра на Хектор, което много се отличава от други астероиди от спътници, наблюдавани от нас в Главния астероиден пояс – разказва съавторът на изследването Матия Кук. – И все пак направихме компютърно моделиране, което отчита и въртенето, и необичайната форма на астероида, и въртенето на тази система около Слънцето, и стигнахме до извода, че орбитата на неговата луна е стабилна от милиарди години.“
С помощта на тези наблюдения изследователите успели да построят теория на произхода на Хектор и се опитали да обяснят защо той има такава странна двойна форма и изобщо притежава луна.
С фотометрични наблюдения, провеждани от 1957 година, учените успели да уточнят формата на астероида. Те смятат, че системата се е появила след сблъсъка на два астероида с невисока скорост. Двете космически тела са се слели, а луната се е формирала от материала, изхвърлен при удара.
Освен това вероятно Хектор е мигрирал на орбита около Юпитер от пояса на Кайпер – област с ледени космически тела отвъд орбитата на Плутон.
Вероятно Хекторе се състои от смес от камъни и лед, както и много други обекти от пояса на Кайпер.
Статията на учените е публикувана в изданието Astrophysical Journal Letters.
