Казват, че в самото сърце на Амазония тече легендарна кипяща река с дължина 6,4 км, чиято вода е толкова гореща, че попадналия в нея ще се свари жив.
Перуанският геофизик Андрес Рузо, очарован от легендата за кипящата река, решил, че каквото и да стане, ще я открие. И това, което открил в джунглите, го зашеметило.
Когато Рузо бил на 12 години, дядо му му разказал необикновена история, случила се, когато испанските конкистадори убили последния император на инките. Жадните за злато испанци се насочили в амазонските джунгли в търсене на съкровището. Но малцина от тях се върнали жив.
Единиците, които все пак открили обратния път през гъсталаците, говорели за „кошмари наяве“, гигантски змии, хранещи се с хора, отровна вода глад, болести и „река, която сякаш се подгрява от голям огън на дъното“.
Рузо решил, че реката е истинска, и си поставил за цел да я открие. В тази част на Перу нямало вулкани и идеята изглеждала смешна. Но независимо от скептицизма, през 2011 година ученият се отправил в амазонските джунгли. Рузо очаквал да открие „топло течение на Амазонка“, но това, което намерил, било възхитително. Пред очите му се разкрила шесткилометрова река от кипяща вода – свещено геотермално място на индианците ашанинка.
Средната температура в реката била 86 градуса по Целзий – не е съвсем температура на кипене, но е близка до нея. Най-широкото място на река Шанайтимпишка е 25 метра, а максималната дълбочина – 6 метра. Древното название на реката в превод означава „нагрята от топлината на Слънцето“. В извора реката е студена, но по пътя си тя се смесва с водата от горещи източници. На места тя е толкова гореща, че животните, паднали в нея, бързо умират.
Рузо е учуден, че реката е убягнала от вниманието на учените. Целта на геофизика е да съхрани кипящата река за потомците като напомняне, че в природата съществуват естествени чудеса.
