Специалистите на НАСА обясниха как ще реагира нашият естествен спътник на сближаването със Земята.
В ранната сутрин на 28 септември се очакват едновременно няколко събития от глобален мащаб: на небето ще се търкулне пълната Луна, тя ще се сближи на най-близко разстояние от Земята – 356 896 километра – и ще се озове в сянката на нашата планета.
Земята действа на Луната по-силно, отколкото тя на Земята. © NASA’s Goddard Space Flight Center
Тоест ще настъпи лунно затъмнение, в резултат на което Луната ще се оцвети в червено. Образно казано, както е популярно това явление, тя ще стане кървава. Такъв цвят нашият естествен спътник придобива поради това, че слънчевите лъчи попадат върху него, преминавайки през земната атмосфера, която поглъща синята и виолетовата част на спектъра.
Учените не изключват близката Луна, със силата на своето привличане, да повлияе на тектонските процеси в недрата на Земята, да провокира изригвания на вулкани, наводнения, урагани и дори техногенни катастрофи. Затова от Суперлуната се очакват неприятности.
А как ще реагира на сближаването със Земята самата Луна? Както смятат от НАСА – още по-силно от самата ни планета. Луната просто ще се обезобрази.
Странните гънки и валове с височина около 10 метра и дължина няколко километра за първи път били забелязани на повърхността на Луната по време на експедицията „Аполо 8“, когато американците само прелетели около нашия естествен спътник. Наличието на подобни аномалии били потвърдени и при кацането на Луната.
Странните бразди привлекли вниманието и на специалистите, които разглеждали снимки, получени от апарата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), изпратен през 2009 г.
„Това са следи от събития от глобален за Луната мащаб – казва д-р Томас Уотърс (Thomas Watters) от Смитсъниънския институт. – Луната намалява по размер. И на нея се образуват гънки като на надуваема топка, от която се изпуска въздухът.“
Още една бразда.
Ученият смятал, че във вътрешността на Луната се свиват изстиващото ядро и мантията. Поради това радиусът на нашия естествен спътник намалява.
Сега Уотърс е изучил повече от 3000 гънки и бразди и признава, че се е заблуждавал. И казва, че не става въпрос за изтиване на ядрото, а за влиянието на привличането на Земята, от която повърхността на Луната се деформира. А в дните на суперлуния това е особено силно. Не е изключено на 28 септември гънките на нашия спътник да станат повече.
Някои бразди пресичат кратери.
Впрочем според една от хипотезите Луната е куха. Разказват, че в една от предишните експедиции (вероятно „Аполо 13“, 1970 г.) американците се готвели да взривят ядрен заряд на повърхността на нашия спътник, за да анализират преминаването на ударните вълни и да разберат какво има вътре. Но експериментът пропаднал поради взрив на кислородната бутилка.
Според уфолозите пък въпросният взрив на кислородната бутилка е бил спретнат от извънземните, които предвидили неприятностите от ядрения заряд.
Според слуховете СССР също искал да взриви атомна бомба – мина, на Луната. Такъв проект под кодовото название „Е-3″ предложил навремето академик Яков Зелдович, а Никита Хрушчов дори го одобрил. Но не било писано на съветските хора да долетят до Луната – нито с бомба, нито без нея.
След твърденията на Уотърс ни се иска да разберем по-точно какво все пак има под повърхността на Луната – празнина или ядро.
В същото време
Камъните на Луната не стоят на едно място
Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) е направил още няколко интересни снимки. Например камък, който явно не стои на място. Това дори не е камък, а цяла голяма буца от порядъка на 20–50 метра. Тя се е придвижвала, оставяйки ясни следи. И сякаш се е смъкнала от някоя планина. Но планина няма.
Камъкът, оставил следи при своето преместване.
Не е изключено, разбира се, камъкът да се е откъснал от деформиращата се повърхност, реагираща на привличането на Земята.
