Междузвездната комета Борисов носи вода извън Слънчевата система

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

НАСА
Ивайло Красимиров

Наличните доказателства сочат, че във Вселената, отвъд Слънчевата система, има много вода. Откриването и изучаването на тази вода обаче не е съвсем лесна работа – освен ако водата не бъде донесена тук, на Земята. Сега вода извън Слънчевата система се носи на комета идваща от разстояние измервано в светлинни години.

Според нов анализ на кометата 2I / Борисов, представен в The Astrophysical Journal Letters, междузвездната комета изпуска водна пара.

Това от своя страна предоставя информация за ядрото на кометата, за летливите елементи и съединения, които тя изпуска и за състава на диска, от който произхожда.

„Кометите имат примитивен летлив състав, за който се смята, че отразява условията, присъстващи в района на формирането им в протосоларния диск. Това прави проучванията на летливите вещества от кометите мощен инструмент за разбиране на физическите и химичните процеси, протичащи при формирането на планетите“, пишат изследователите.

Откриването на междузвездната комета 2I / Борисов предоставя възможност за проба на летливия състав на комета, който недвусмислено не е с произход от нашата Слънчева система, като хвърля светлина и върху физиката и химията на други протозвездни дискове.“

Екзопланетарните системи все още са огромна загадка. И разбирането на екзопланетите може да помогне да се разбере как възниква животът във Вселената.

Кометите от Слънчевата система обикновено са доста богати на вода; много вода като земната се носи на комети и астероиди.

Адам Маккай от Центъра за космически полети на НАСА Годард и неговите колеги правят спектроскопични наблюдения на междузвездната комета, за да се опитат да определят колко вода носи. Използвайки инструмента ARCES с висока разделителна способност, монтиран на телескопа за астрофизични изследвания (ARC) в Ню Мексико, те взеха два спектъра с 1800 секундна експозиция.

2I / Борисов не излъчва собствена светлина, но е осветена от Слънцето. Тези спектри разбиват светлината от кометата надолу до нейните съставни дължини на вълната. Тъй като различни елементи и съединения излъчват и абсорбират специфични дължини на вълната, това позволява на учените да установят химичния състав на газа, през който се филтрира светлината.

И в двата спектъра екипът наблюдава абсорбционна линия, съответстваща на присъствието на вода. Въз основа на силата на тази линия, кометата сублимира около 1,13 х 1025 литра вода в секунда.

След това екипът използва прост модел, за да определи, че активната зона за производство на вода в кометата е 1,7 кв. км. от размера на кометата, размер съответстващ на кометите от Слънчевата система.

Други спектроскопски анализи, проведени през двата месеца след откриването на междузвездната комета са установили, че 2I / Борисов произвежда цианид, а също и диатомичен въглерод – още две вещества, често срещани в кометите на Слънчевата система. Въз основа на тези анализи, според екипа, пропорциите, в които 2I / Борисов произвежда вода, цианид и диатомичен въглерод, също изглеждат наистина подобни на тези при кометите на Слънчевата система.

Екипът е много внимателен и отбелязва, че резултатите им са базирани на модел и че са необходими допълнителни наблюдения, за да се потвърдят техните открития … но засега почти всичко е насочено към това, че кометата изглежда наистина позната.

Всичко това означава, че условията на формирането на нашата Слънчева система не са уникални. Което, ако екстраполираме допълнително, означава, че там някъде в безкрая може да има цял куп „други Земи“.

Сега остава малко повече от месец, преди 2I / Борисов да достигне перихелион – най-близкият му подход към Слънцето – на 8 декември. Междувременно кометата ще продължи да става по-ярка, така че астрономите очакват с нетърпение да видят каква нова информация ще разкрива за невероятния междузвезден посетител.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена