Междузвездната комета 2I / Борисов беше открита в нашата Слънчева система миналата година. Този тайнствен посетител от дълбините на космоса предоставя на астрономите безпрецедентна възможност да го сравнят с кометите, образували се около Слънцето.
Новите данни предполагат, че кометата съдържа големи количества въглероден оксид – възможна улика за това къде е „родена“ тя. Констатациите се появяват в две отделни научни разработки, публикувани от Nature Astronomy.
В един от документите се описват резултатите на международен екип, ръководен от Мартин Кординер и Стефани Милам от Центъра за космически полети на Годард на космическата агенция на САЩ (НАСА) в Грийнбълт, Мериленд, който използва мащабния милиметър / субмилиметър телескоп Атакама (Алма) и наблюдава кометата на 15 и 16 декември 2019 г.
Алма се състои от 66 антени на върха на планината в Чили, които наблюдават небето на подмилиметрова дължина на вълната.
В друго проучване Денис Бодевиц от университета Обърн в Алабама и колегите му събраха ултравиолетови наблюдения на 2I / Борисов, използвайки космическия телескоп Хъбъл (HST) и Обсерваторията на Нийл Герелс Суифт.
Кометите са съставени от газ, лед и прах; те се завъртат в диска от материал, който заобикаля звезда, когато нейните планети се раждат. Те могат да снабдяват младите светове с необходимите за живота химикали и може да са донесли вода на ранната Земя.
Екипите идентифицираха две молекули в изхвърления от кометата газ: водороден цианид (HCN) и въглероден оксид (СО). HCN вече е открит в този междузвезден посетител и присъства в сходни количества като тези, намиращи се в кометите на Слънчевата система.
Учените обаче, бяха изненадани, когато откриха големи количества CO. Изследователите, използващи Алма за своите наблюдения, преценяват, че концентрацията на CO на 2I / Борисов е между девет и 26 пъти по-висока от тази на средна комета от Слънчевата система.
„Това е първият път, когато анализираме състава на комета извън нашата Слънчева система – казва д-р Кординер, – и той е драстично различен от повечето други комети, които сме виждали преди“.
Д-р Йе Куанджи, астроном от Университета на Мериленд, нарече резултатите „много изненадващи“. Изследователят, който не е участвал в проучванията, казва пред BBC News: „През последните няколко месеца научихме, че „Борисов“ е подобна на„ динамично новите “комети в нашата Слънчева система (т.е. кометите, които са се образували в края на Слънчевата система и са склонни да имат по-висока концентрация на CO), така че се очаква изобилие от CO, но такова високо ниво на CO (поне няколко пъти по-високо от типичните комети на Слънчевата система) е много изненадващо – поне за мен “. Той добавя: „Хубаво е да се види, че различни екипи от астрономи, работещи с различна дължина на вълната (Хъбъл в ултравиолетовия спектър, Алма в радио спектъра), са в състояние да потвърдят резултатите си взаимно“.
Въглеродният окис е често срещан в космоса и се намира в повечето комети. Но поради причини, които остават засега неясни, има огромни различия в концентрацията на СО в тези ледени обекти.
Това може да бъде отчасти свързано с това къде в звездната система се е образувала комета. Той може също да бъде свързан с това колко често орбитата на кометата я приближава до нейната звезда и я кара да освобождава по-лесно изпарения от ледове.
Независимо от това, казва д-р Кординер, „ако газовете, които наблюдавахме, отразяват състава на родното място на 2I / Борисов, тогава това показва, че може да се е образувала по различен начин от кометите на Слънчевата система, в изключително студен, външен район на далечна планетна система „.
Д-р Милам коментира: „Кометата трябва да се е образувала от материал, преобладаващ от много богат на CO лед, който присъства само при най-ниските температури, открити в космоса, под -250C.“
Д-р Кординер добавя, че Алма преди това е наблюдавала дискове с прах и газ – от които се формират планети – около млади звезди с ниска маса, подобни на Слънцето.
„Много от тези дискове се простират далеч извън региона, където се смята, че са се образували кометите от Слънчевата система, и съдържат големи количества изключително студен газ и прах. Възможно е 2I / Борисов да е дошъл от един от тези по-големи дискове.“
Д-р Бодвитс предложи различно възприемане, твърдейки, че кометата може да е възникнала около звезда тип червено джудже, най-разпространеният тип в галактиката Млечен път. „Тези звезди имат точно ниските температури и светимости, при които може да се образува комета с вида и състава, открит в кометата Борисов“, обясни той.
Въз основа на високата си скорост (33 км / с) астрономите подозират, че 2I / Борисов е изхвърлен от системата си след близка среща с преминаваща звезда или гигантска планета.
Така тя прекарва милиони или милиарди години в самотно пътуване през междузвездното пространство преди откриването й на 30 август 2019 г. от астронома-аматьор Генадий Борисов.
Астрономите продължават да изучават междузвездния пътешественик, а неотдавнашните наблюдения върху поведението на кометата предполагат, че тя се фрагментира.
„Мисля, че Борисов се разпадна на две, наблюдавахме кометата в два различни времеви отрязъка и те показаха разпадане“, казва Йе Куанджи. „Нашето последващо наблюдение (ръководено от Киченг Джан от Калтех) беше направено няколко дни след първоначалното откриване и привидно показа някаква еволюция на събитието – изглежда един от фрагментите е сведен до петна от прах.“
