През 2011 година част от океана направила неправилен обрат.
Вместо от небето да се изсипе дъжд, той да попадне в реките, а след това – обратно в океана, водата се застояла в Австралия, обхваната от рекордни наводнения, и заедно с реките се отправила в обратна посока – към дълбините на континента.
Водата дотолкова се заблудила, че нивото на Световния океан спаднало и останало ниско повече от година.
Джон Фасуло от Националния център за атмосферни изследвания (САЩ) забелязал нещо нередно, когато изучавал колебанията на морското равнище. То расте с около 3 мм на година, но във втората половина на 2010 водата изведнъж рязко намаляла. Към началото на 2011 се снижила със 7 мм – най-големия показател от 1992 г., когато започнали спътниковите измервания.
Така продължило до края на 2011 г. Не са мнозина тези, които обърнали внимание на това на фона на силните наводнения в Австралия. Фасуло си задал въпроса не са ли свързани двете събития. С това, че водата се изпарявала повече от обичайното от повърхността на океана и се изляла върху Австралия, може да се обяснят и наводненията, и снижаването на морското равнище.
Спътниковите данни сочат, че през 2011 г. наистина повече вода се намирала на сушата, отколкото в предишни години, особено в Австралия, Южна Америка и Югоизточна Азия. По-рано това било обяснявано със силната Ла Ниня, която насочвала към Австралия топъл, влажен въздух. Но защо такова рязко снижаване на нивото на морето не се случва всеки път при Ла Ниня?
След като прегледал метеорологичните записи, Фасуло забелязал два допълнителни фактора. Индийският океан бил много по-топъл на изток, отколкото на запад, от което още по-топъл и влажен въздух се насочвал към Австралия. Подобно нещо не било наблюдавано 20 години. Едновременно ветровете, заобикалящи Антарктида, се премествали на юг и утежнявайки ефекта.
Това рядко съчетание довело до обилните валежи в Австралия. Но защо водата се задържала на сушата толкова дълго? Обикновено реките отнасят излишната вода в океана за броени месеци.
Австралия притежава аномална способност да натрупва вода в продължение на дълго време. В западната част на континента реките са много малко, затова дъждовната вода остава в песъчливата почва. На изток много реки водят не към океана, а към пустинната падина в центъра на континента. Благодарение на проливните дъждове басейнът се запълня и се превръща в езерото Еър. От яйцата, скрити в пясъка, се появява риба и екосистемата за кратко оживява.
Нещо подобно се е случило за последен път през 1973–1974 г., но сведенията за тогавашното ниво на морето са недостатъчно детайлни за сравнение.
В Центъра за морски и атмосферни изследвания CSIRO (Австралия) отбелязват, че въпросите остават. Вероятно водата, задържаща се на сушата, обяснява само 3,75 мм от седемте, казват оттам.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Geophysical Research Letters.
Източник: NewScientist
