Арокот – най-далечният обект, посещаван някога от космическа сонда

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Преди повече от година НАСА предостави образи заснети от мисията Нови хоризонти, на малък обект намиращ се на 6,6 милиарда километра от Слънцето, което го прави най-отдалеченият обект, който някога е бил посещаван от космически кораб построен от хора. Описанието му е различно – определяха го като снежен човек, като кегла за боулинг или фъстъче. Както и да го наречем, това което видяхме, беше снимка на едно от най-старите и примитивни тела в Слънчевата система.

На сондата Нови хоризонти отнема само няколко минути, за да прелети покрай обекта при най-близкото му приближаване от около 3500 км., Но тези минути са били добре използвани, записвайки огромно количество информация. Поради отдалечеността на космическия кораб от Земята и бавната скорост на пренос на данни, отне много месеци за получаване на данните.

Сега, обаче, поредица от документи бяха публикувани от екипа на мисията в списание Science. Те илюстрират какво може да се научи само от няколко минути внимателно планирано и координирано време за запис. Документите дават подробно описание на обекта, което ще помогне да се разбере повече за най-непроменените обекти в Слънчевата система.

Обектът се намира в пояса на Кайпер, който се простира извън орбитата на Нептун. Това са студени и скалисти остатъци от формирането на Слънчевата система.

Но преди да вникнем в това, което може да ни каже 36-километровото тяло, трябва да знаем как се нарича? Официалното му име все още е 2014MU69 но, както е обичайно за важните астрономически обекти, му е даден по-запомнящ се етикет. В продължение на много месеци 2014MU69 беше наричан Ултима туле („Ultima Thule“), което означава „далечна земя“.

Но този прякор е доста противоречив, тъй като има връзка с нацизма, като „Туле” е мястото на първоначалния произход на „арийската раса” според крайно дясната митология. Екипът на Нови хоризонти също поиска нещо по-конкретно за наименование на обекта. През ноември 2019 г. Международният астрономически съюз (организацията, която контролира именуването на астрономически обекти) се съгласи да нарече 2014MU69 „Arrokoth“.

Защо Арокот и какво означава? Красотата на нощното небе е вдъхновила поколения поети и автори на песни; небето е фон и панорама за митове и легенди. Небето, разбира се, е безграничен хоризонт – затова, когато екипът на мисията Нови хоризонти търси име за най-новата си цел, те се обръщат към небето за вдъхновение.
Arrokoth е индиански термин, означаващ „небе“, както обясни Алън Стърн, главният изследовател на мисията.

Най-далечният обект от Слънчевата система посетен от космически кораб се описва като тяло от две приличащи на слепени части. Новите изображения с по-висока разделителна способност, показват, че повърхността на Arrokoth е доста гладка и има много малко кратери.

Един от най-важните аспекти обаче е начинът на съединяване на двете части. „Вратът между двата лоба“ е добре дефиниран, но сега също се вижда, че е гладък – няма признаци за някакво счупване. Това е важно, защото досега се предполагаше, че двете части са се слели след сблъсък помежду им или с по-голямо тяло. Сега изводът е, че двете части вече са били обвързани една с друга чрез гравитация, въртели са се бавно, преди да се съберат при лек сблъсък със скорост от само няколко метра в секунда. Двете части се смятат за единични тела, които могат да бъдат картографирани с различни терени, белязани от различен цвят, наклон и степен на гладкост. Няма достатъчно информация, за да се определи дали тези единици имат различна минералогия, но данните показват, че въпреки че промените в цвета на двете части са доста фини, те могат да бъдат разграничени ясно.

Отлаганията на лед от метанол и сложни органични съединения покриват повърхността на Arrokoth. Вероятно органичните вещества са материал, извлечен директно от първичния облак, от който се е родило Слънцето, смесен с по-сложни съединения, получени от реакции, предизвикани от радиацията на повърхността. Въпреки че вода и амоняк не са идентифицирани на Арокот, те могат да присъстват под повърхностния слой прах и органични вещества. Предвид температурите на замръзване в пояса на Кайпер, на Арокот е много малко вероятно да бъде намерен живот.

Всяка от двете части на Арокот би могла да се образува чрез натрупване на прах в първичния облак. Това прави Арокот първо поколение обитател на Слънчевата система, като е останал непроменен в продължение на 4567 милиона години. Арокот не е края за мисията на Нови хоризонти – въпреки че данните от Arrokoth все още не са изтеглени изцяло, в момента се планира следващата цел на космическия кораб.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори