Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Арокот – най-далечният обект, посещаван някога от космическа сонда

19 февруари 2020 г. в 09:22
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:17

Преди повече от година НАСА предостави образи заснети от мисията Нови хоризонти, на малък обект намиращ се на 6,6 милиарда километра от Слънцето, което го прави най-отдалеченият обект, който някога е бил посещаван от космически кораб построен от хора. Описанието му е различно – определяха го като снежен човек, като кегла за боулинг или фъстъче. Както и да го наречем, това което видяхме, беше снимка на едно от най-старите и примитивни тела в Слънчевата система.

На сондата Нови хоризонти отнема само няколко минути, за да прелети покрай обекта при най-близкото му приближаване от около 3500 км., Но тези минути са били добре използвани, записвайки огромно количество информация. Поради отдалечеността на космическия кораб от Земята и бавната скорост на пренос на данни, отне много месеци за получаване на данните.

Сега, обаче, поредица от документи бяха публикувани от екипа на мисията в списание Science. Те илюстрират какво може да се научи само от няколко минути внимателно планирано и координирано време за запис. Документите дават подробно описание на обекта, което ще помогне да се разбере повече за най-непроменените обекти в Слънчевата система.

Обектът се намира в пояса на Кайпер, който се простира извън орбитата на Нептун. Това са студени и скалисти остатъци от формирането на Слънчевата система.

Но преди да вникнем в това, което може да ни каже 36-километровото тяло, трябва да знаем как се нарича? Официалното му име все още е 2014MU69 но, както е обичайно за важните астрономически обекти, му е даден по-запомнящ се етикет. В продължение на много месеци 2014MU69 беше наричан Ултима туле („Ultima Thule“), което означава „далечна земя“.

Но този прякор е доста противоречив, тъй като има връзка с нацизма, като „Туле” е мястото на първоначалния произход на „арийската раса” според крайно дясната митология. Екипът на Нови хоризонти също поиска нещо по-конкретно за наименование на обекта. През ноември 2019 г. Международният астрономически съюз (организацията, която контролира именуването на астрономически обекти) се съгласи да нарече 2014MU69 „Arrokoth“.

Защо Арокот и какво означава? Красотата на нощното небе е вдъхновила поколения поети и автори на песни; небето е фон и панорама за митове и легенди. Небето, разбира се, е безграничен хоризонт – затова, когато екипът на мисията Нови хоризонти търси име за най-новата си цел, те се обръщат към небето за вдъхновение.
Arrokoth е индиански термин, означаващ „небе“, както обясни Алън Стърн, главният изследовател на мисията.

Най-далечният обект от Слънчевата система посетен от космически кораб се описва като тяло от две приличащи на слепени части. Новите изображения с по-висока разделителна способност, показват, че повърхността на Arrokoth е доста гладка и има много малко кратери.

Един от най-важните аспекти обаче е начинът на съединяване на двете части. „Вратът между двата лоба“ е добре дефиниран, но сега също се вижда, че е гладък – няма признаци за някакво счупване. Това е важно, защото досега се предполагаше, че двете части са се слели след сблъсък помежду им или с по-голямо тяло. Сега изводът е, че двете части вече са били обвързани една с друга чрез гравитация, въртели са се бавно, преди да се съберат при лек сблъсък със скорост от само няколко метра в секунда. Двете части се смятат за единични тела, които могат да бъдат картографирани с различни терени, белязани от различен цвят, наклон и степен на гладкост. Няма достатъчно информация, за да се определи дали тези единици имат различна минералогия, но данните показват, че въпреки че промените в цвета на двете части са доста фини, те могат да бъдат разграничени ясно.

Отлаганията на лед от метанол и сложни органични съединения покриват повърхността на Arrokoth. Вероятно органичните вещества са материал, извлечен директно от първичния облак, от който се е родило Слънцето, смесен с по-сложни съединения, получени от реакции, предизвикани от радиацията на повърхността. Въпреки че вода и амоняк не са идентифицирани на Арокот, те могат да присъстват под повърхностния слой прах и органични вещества. Предвид температурите на замръзване в пояса на Кайпер, на Арокот е много малко вероятно да бъде намерен живот.

Всяка от двете части на Арокот би могла да се образува чрез натрупване на прах в първичния облак. Това прави Арокот първо поколение обитател на Слънчевата система, като е останал непроменен в продължение на 4567 милиона години. Арокот не е края за мисията на Нови хоризонти – въпреки че данните от Arrokoth все още не са изтеглени изцяло, в момента се планира следващата цел на космическия кораб.

Категории на статията:
Слънчева система