С възрастта тялото и мускулите отслабват, влошава се паметта и в главата нахлуват печални мисли „за вечността”. И колкото повече напредва възрастта, толкова по-силни стават тези симптоми.
Но старостта изобщо не е задължително да се съпровожда с депресии, тревоги и психози. Изследователите от Калифорнийския университет в Сан Диего са направили запитване сред повече от 1000 души на възраст от 50 до 90 години. Психолозите се интересували как възрастните се отнасят към собствената си възраст, тревожи ли ги тази мисъл, или ги радва. Колкото и да е трудно да се повярва, хората били настроени по-оптимистично, отколкото можело да се очаква.
Психолозите отчитали такива параметри като наличието на хронични заболявания, проблеми с паметта и т.н. Ключови се оказали две психологически черти, които може да се нарекат устойчивост и депресивност. Ако човек се отличавал с голяма психическа устойчивост и гъвкавост, той не страдал много за своята възраст – дори при забележителни проблеми с физическото здраве и когнитивните способности. Ако устойчивостта била малка, то и възрастта се приемала като трагедия. Същите резултати се получили и при склонността към депресии – колкото тя била по-силна, толкова по-тежко човек понасял възрастта, дори при добро физическо и умствено здраве.
Върху отношението към собствената старост влияели и такива фактори като ниво на образование, семейно положение и т.н. Но решаващи се оказали психологическите черти на личността, които правели от стареца жизнерадостен оптимист дори независимо от незавидното му физическо състояние. С други думи, отношението към възрастта, макар и да зависи от обективни причини от рода на болки в кръста и налягане или шум в главата, в голяма степен се определя от субективни фактори.
Щастлива старост може да има не само с наличието на пари и многобройни внуци, но и със собственото леко отношение към трупащите се годинки.
Резултатите от изследването са публикувани в American Journal of Psychiatry.
