Третата световна война: нещата, за които не говорим

Препечатваме коментар на Илия Лингорски от профила му във Facebook. Лингорски е финансист, специализирал е в Оксфордския университет, основател е на българския Сити клуб в Лондон и е бивш заместник министър на финансите. Сега е председател на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Оставяме статуса без промени, единствено заглавието е на редакцията.

WWIII scenario 1

БЪЛГАРИЯ

Страната ни е с доста добри предпоставки за WWIII, колкото и странно да звучи. Поради географията ни, нежели поради някакви наши действия. Можем да бъдем съществен логистичен център и база на Съюзниците. Възможно е много скоро да имаме и за премиер бивш военен.

РУСИЯ също има перспективи за относително добър изход от предстоящата глобална военна криза, която ще е в ограничени военни театри и много различна от WWII, вкл и с несравнимо по-малко жертви. След глобалния reset, естествената перспектива за Русия е бурно и относително продължително икономическо и индустриално развитие, подкрепено главно от САЩ, с които ще бъдат съюзници. Русия обаче може да загуби някои територии в Каспийския регион.

ГОЛЕМИТЕ ГУБЕЩИ ще са Турция и в по-малка степен Китай. За разлика от Турция, които са причинители на конфликта и по всяка вероятност ще загубят териториалната си цялост, Китай в крайна сметка както и през 20 в. ще се присъединят и ще получат известни концесии от Съюзниците, въпреки неминуемата загуба на Северна Корея и на стратегически позиции в Далечния Изток и Пасифика.

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК – един от двата главни военни театри

За ИЗРАЕЛ опасността ще ескалира, очаквано НЕ от страна на Иран, а от Турция щом започнат да губят критично позиции. По-скоро чрез подкрепяни и тежко въоръжавани радикални групировки. Геополитическият интерес на Иран е за непокътнатост на Израел. Посегателство върху сигурността на Израел въвлича веднага САЩ в региона и би било насочено главно срещу Иран.

За ЙОРДАНИЯ ситуацията ще е много сложна и деликатна, но те имат отлично управление, дипломация и въоръжени сили, и са незаменим, доказал лоялността си съюзник за САЩ.

За ИРАН опасността от страна на Турция е съществена. Може да се очаква изход чрез смяна на режима на аятоласите.

САЩ – ЕДИНСТВЕНАТА ВЕЛИКА СИЛА
Условията на конфликта и на рисета ще се диктуват едностранно от САЩ, които ще са с много по-доминираща позиция от колкото през WWII. За рисета ще е необходим механизъм от мащаба и функциите на Брентън Уудското споразумение.

ТРИГЪР

Ключовият кризисен момент би възникнал естествено между Турция и Русия, вероятно извън границите и на двете страни. Двете страни вече влезнаха в конфликта привидно като „партньори“, подобно на СССР и Германия в началото на WWII. Това не може да остане за дълго така.

Северна Корея тригърва конфликта в Източния Пасифик. Там нямат друг вариант за освобождаване от доминиращата роля на Китай, нито изход от изчерпания до крайност режим. Китай е блокиран стратегически и военно в Източния Пасифик след загуба на Северна Корея, която практически е единствената им важна буферна зона.

ЕВРОПА

В Европа губеща ще бъде отново УКРАЙНА, която твърде вероятно ще трябва да приеме да се раздели с източните си територии.
ПОЛША ще става по-агресивна и ще създава трудности за ЕС, който ще остане в продължителна криза.

На ГЕРМАНИЯ ще им се наложи да започнат да си плащат, а политическата им роля ще отслабне чувствително. Перспективата им е по-скоро кризисна.

България е по-разумно да настоява за Обща отбранителна политика с общ фонд от 1% от БВП на ЕС.

Предстоят интересни времена. Усилни времена.

Тук може да видите блога на Лингорски.