Свръхбързи лазери помогнаха на немски физици да изяснят, че водата е способна да съхранява своята локална структура в продължение на неочаквано дълго време.
Това по-конкретно обяснява нейните необикновени свойства в качеството на „универсален разтворител“, става ясно от статия, публикувана в Nature Communications.
„Около 71% от повърхността на Земята са покрити с вода и почти всички биологични и химични реакции на нашата планета протичат във вода или на границата между водата и въздуха в океана или в облаците.
Разбирането как водата се държи на молекулярно ниво е изключително важно за нас. Изяснихме, че водата не бива да се разглежда като едно цяло и че в нея съществуват специални локални структури“, казва Миша Бон (Mischa Bonn) от Института за изучаване на полимерите в Майнц (Германия).
Бон и колегите му установили, че водата по структура прилича на мозайка от сравнително устойчиви и постоянно променящи се локални „групи“ от няколко молекули вода, като изучили локалната структура на водата с помощта на свръхбързи лазери и инфрачервени спектроскопи.
Както обясняват учените, физиците отдавна знаят за съществуването на локални структури – сравнително устойчиви обединения от няколко молекули вода, но досега всички изследователи смятаха, че те фактически нямат памет и че се разпадат за много кратко време . десета от пикосекундата (една трилионна от секундата).
Наблюдавайки измененията във водородните връзки между единични молекули вода, екипът на Бон изяснил, че всъщност подобни структури съхраняват своята форма и памет на порядъци по-дълго – повече от една пикосекунда.
Това откритие, според думите на Бон, кардинално променя възгледите на учените за водата – дългата памет на водата трябва много силно да влияе на това, как се държи тя в качеството на среда, в която протичат химични реакции.
Според немските учени това може да обясни защо водата се явява универсален разтворител и притежава цяла редица необичайни свойства.
