Въздействието на хората намалява поведенческото разнообразие при шимпанзетата

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

animalia-life.com
Ивайло Красимиров

Шимпанзетата, нашите най-близки живи генетични роднини, са критично застрашени в по-голямата част от тяхната естествена територия, като губят много от своите традиции, поведенчески и културни черти заради човешка намеса.

Ново проучване публикувано в списание Science, основано на наблюдението на близо 150 популации от африкански шимпанзета, установи, че в някои общности поведенческото разнообразие на този вид е спаднало с повече от 80%.

В статия от 1999 г. на известния етолог Джейн Гудол, публикувана в списание Nature, се отбелязва, че някои културни антрополози смятат, че културата изисква език, което я прави уникална характеристика на човека.

Но в биологичните науки, пише Гудол, културното поведение се смята за такова, което се предава многократно чрез социално или наблюдателно обучение, за да стане характеристика на ниво популация.

„С тази дефиниция“, обяснява тя, „културните различия (често наричани“ традиции „в етологията) са добре установени явления и в животинското царство, като се поддържат чрез различни социални механизми за предаване.“

Шимпанзетата (Pan troglodytes) са показали добре документирани, изключително високи нива на поведенческо разнообразие, включително комуникация и хранене, казва Кристоф Бьош от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия, и автор на статия за дивите култури от 2013 г .: Сравнение между шимпанзето и човешките култури, публикувано в „The Quarterly Review of Biology.”

Шимпанзетата също показват опит в употребата на инструменти, казва Бьош, и много от техните поведения са социално научени и следователно характеризирани като „културни“.

Бьош е един от многото учени от цял свят, които са участвали в последните изследвания на поведението на шимпанзетата. Водещият автор е Хялмар Кюл (Hjalmar Kuehl), също от Института Макс Планк.

Поради бързото намаляване на популацията на животните, изследователите с нетърпение са искали да открият до каква степен поведенческото и културно многообразие на шимпанзетата е засегнато от фрагментацията на местообитанията им и от загубата на популация в резултат на човешка дейност.

Една от основните области на изследване от страна на учените включва „хипотезата за смущенията”, първоначално предложена в статия от 2002 г. в International Journal of Primatology, с автор Карел П ван Шайк (Carel P van Schaik) от Университета в Цюрих, Швейцария.

Кюл и колегите му обясняват, че при „хипотезата за безпокойство“, поради човешките действия, поведенческите традиции при приматите могат да изчезнат не само с пълното изчезване на популацията, но и когато тя е там, но намалява бързо заради изчерпване на ресурсите или с унищожаване на възможностите за социално учене.

„Основните елементи на човешкото въздействие включват загуба на местообитания, деградация и фрагментация, които намаляват числеността на популацията, стадността и разпръскването на дълги разстояния, като отслабват поведенческата трансмисия”, пишат те.

Изследователите са приложили редица неинвазивни техники за събиране на екологична, социална, демографска и поведенческа информация в непроучени общности на шимпанзета или общности, които не са напълно привикнали към наблюдатели, разположени на 46 места.

Те са събирали данни за най-малко един годишен цикъл, като са наблюдавали между 12 и 30 месеца на 37 места и от един до десет месеца на девет места, на територия, която варира от девет до 143 квадратни километра.

Те събират данни за наличието и отсъствието на 31 известни поведенчески характеристики на шимпанзета в тези 46 общности и допълват набора от данни с допълнителна информация за същите тези поведенчески характеристики при други 106 общности от шимпанзета, публикувани в научната литература.

Пълният набор от данни е представителен за общо 144 уникални общности от шимпанзета. Подкрепяйки „хипотезата за смущенията”, изследователите открили, че общностите на шимпанзетата, разположени в райони с висока степен на човешко въздействие, показват 88% намаление на поведенческите им характеристики в сравнение с общностите при които наличието на човешко въздействие е най-малко наблюдавано.

„В момента сме свидетели на спад в популациите на приматите в размер от 2,5% до 6% годишно поради човешко въздействие“, пишат изследователите. „Нашите резултати показват, че популациите от шимпанзе губят характерните си набори от поведенчески черти и че редица все още неразкрити поведения могат да бъдат загубени, без никога да са описани и разбрани.“

Авторите призовават за нов подход към опазването на този вид, подход който разглежда поведенческото разнообразие в допълнение към размера на популацията и тенденциите за управление на дивата природа.

„Вярваме в необходимостта от нова концепция за обектите на културно наследство на шимпанзетата, с която биха могли да бъдат признати и защитени поведенческите и културните различия на този вид”, заключават авторите.

Публикувано в изданието cosmosmagazine.com.

Категории на статиите:
Животни

Коментарите са затворени.

Мегавселена