Ново изследване показва, че моментното състояние в баланса на енергия в организма на шимпанзета е в основата на използването на инструменти от човекоподобните маймуни в ежедневието им.
Досега най-честото обяснение защо някои животни използват инструменти, за да улеснят живота си е случайността, а след това знанието се разпространява чрез така нареченото „социално обучение“ – чрез наблюдение на действията на животното използващо инструмент и от другите в групата.
Има обаче и две други, алтернативни теории. Едната е, че животните се научават да използват инструменти, когато са сблъскат с нова, непозната дотогава храна, когато самите те са изтощени и енергията в тялото им е малко. Другата е, че използват инструменти тогава, когато няма друг начин да се достигне до новата храна.
Тибо Грубер от Университета Нюшател в Швейцария проучва тези две причини за използването на инструменти от шимпанзетата от гората Будонго в Уганда. Той заедно с колеги прекарва няколко години като проучва живота на общност от около 70 шимпанзета.
Изследователите експериментирали като издълбали тясна дупка в пън и я напълнили с мед. Шимпанзетата можели да достигнат до меда само ако използват някакъв инструмент – пръчка или навито листо. В експеримента участвали 52 шимпанзета, от които само 10 стигнали до идеята да използват инструмент.
За да разберат защо едни шимпанзета стигнали до идеята за инструмент, а други не, учените проследили активността на маймуните в предходните дни. Открили няколко неща. Шимпанзетата които са се движили по-малко и са се нахранили относително по-добре от другите, не са имали мотивация да се „борят“, за да достигнат до меда.
Десетте шимпанзета, които са упорствали и са стигнали до идеята за инструмент са били тези, които са се движили най-много и са изразходвали най-много енергия през предходните дни.
Този резултат предполага, че движещият мотив, за да стигнат до използването на инструмент е нуждата, казва Грубер и уточнява, че става дума за нуждата разбирана като енергиен баланс или по-точно като недостиг на енергия. При това не е достатъчно да знаем с какво са се хранили животните, за да спадне наличната енергия в тялото им, а и да знаем колко активни са били те през последните дни.
Според Грубер подобни фактори могат да се намерят и при превръщането на човекоподобните маймуни в „хомо еректус“ – ходещи на два крака.
Това изследване е ценно с това, че проучва използването на инструменти при отделните индивиди, а не в цялата група, както правят повечето други изследвания.
