Още след археологическото разкритие през ноември 2017 г., че една от големите пирамиди в Гиза съдържа празно пространство с площ потенциално повече от 30 метра, въпросът за това, какво точно се крие в нея, занимава учените и обществеността.
Някои експерти излагат хипотезата, че празното пространство може да съдържа големия „Железен трон“, споменат в текстовете за пирамидите, най-старите известни религиозни текстове в света.
Пирамидата на Хеопс, наричана понякога и Пирамидата на Куфу, е най-голямата от трите пирамиди в Гиза. Тя е и най-старата, датирана от приблизително 2250 г. пр. Хр. Тя съдържа вътрешен лабиринт от стаи и тунели, включително и погребална камера, която се разширява, за да образува голяма галерия с дължина над 50 метра, над която се намира наскоро откритата куха част.
Текстовете от пирамидите споменават „Трона от желязо“, на който фараон Хеопс (известен още като Куфу) трябва да седне, преди да успее да премине „портите на небето“ и да стигне до северните звезди, където древните египтяни вярвали, че отивали мъртвите.
Джулио Мъгли, директор на катедра „Математика“ и професор по археоастрономия в Политехническия университет в Милано, вярва, че тронът може да е в горния край на откритото наскоро празно пространство, разположен точно под върха на пирамидата.
Макар все още да няма доказателства, че кухата камера съдържа (или не съдържа) подобен трон, някои данни, които Магли представя, говорят за възможност „Железният трон“ наистина да е там.
Голямата пирамида съдържа четири галерии, водещи в посока към звездите. Източните и западните шахти водят само до фасадите на пирамидата, но северната и южната водят до вратите на пирамидата. Проучванията на южния коридор не доведоха до резултати. Северната врата все още е запечатана и Магли вярва, че е възможно именно тя да доведе до празната камера.
Тя е открита чрез проект, изпълнен от египетското Министерство на антиките през 2015 г., наречен ScanPyramids. Името показва използването на неинвазивни техники при проучването. Магли обяснява пред Нюзуик, че откритата куха камера за по-голяма точност може да бъде проучена и чрез „мини-инвазивни“ техники, като например пробиване на малка дупка в тавана на Голямата галерия, чрез която изследователите могат да вмъкнат оптична камера.
„Решението дали да се изследва северният коридор напълно зависи от египетския министър „, обяснява Магли за Newsweek. „Роботната технология е напълно достъпна и приложима, за да проучи правилно шахтата и да види какво се случва зад северната врата“.
Магли вярва, че самият трон може да прилича на този, на майката на Хеопс, кралица Хетефер. Тронът на Хеопс представлява вероятно ниско кресло, изработено от кедрово дърво и покрито с тънки листове от желязо. Тронът на Хетефере е покрит със злато и фаянс, с древен египетски стил на керамика и различни други предмети, глазирани с различни цветни минерали и сплави, смятани от древните египтяни за магически.
„Железният трон“ най- вероятно ще бъде изкован от желязо, което е добито от паднали на Земята метеорити. В текстовете от пирамидите се говори за желязо, което е паднало от небето. Материалът е бил използван от древните египтяни за изработването на ценни предмети, между които и кинжала на фараона Тутанкамон.
„Като учен се надявам да намеря отговора на интересната загадка за „Железния трон“, казва Магли пред списание Нюзуик.
