Наводнение бързо издълбало каньона Ярлунг Цангпо

Гранд каньон може да изглежда умопомрачителен на някого, но той все пак си има конкуренти. В Южна Азия тече река Брахмапутра, която в Тибет носи наименованието Ярлунг Цангпо.

На мястото, където тя сменя посоката си от изток на юг, пробивайки си път през Хималаите, реката образува каньона Ярлунг Цангпо. Ширината му е 200 метра, а стените на някои места се извисяват на повече от 4000 метра. В сравнение с него Гранд каньон изглежда като джудже.

Този невероятен разрез се явява резултат от бързото нарастване на Хималаите в последните 10 млн. години. Голямото повдигане на земната кора е съпътствано от голяма ерозия – всяка година по целия регион потъват от 5 до 10 мм от повърхността, което само ускорява задълбочаването на пропастта.

Скорошни изследвания по-нагоре по течението от каньона показали интересни детайли от неговата история, а по-точно – мащабни наводнения, които биха могли да изпълнят еквивалента на хилядолетната работа на ерозията за геоложки миг.

През 2004 г. геоморфологът Дейвид Монтгомъри от Вашингтонския университет и колегите му разказали за открити наноси, оставени от езера, които формирали долината на Ярлунг Цангпо, когато реката била преградена от ледници. След като ледниците отстъпили, от езерото се отделило огромно количество вода.

В резултат на едно такова наводнение, случило се преди около 9000 години, се отделила повече вода, отколкото в езерото Ери. Потокът можел да премести от място скала с диаметър 18 метра, а камъни с еднометрова големина – да отнесе като песъчинки.

Ерозионният потенциал на подобно явление трудно може да се оцени. Във времената, когато ледниците настъпвали надолу в долината, наводнения от такава величина можели да се случват периодично, защото разрушените ледени стени се формирали отново за броени десетилетия. Може би тези наводнения са издълбали каньона Цангпо?

Този път Монтгомъри и екипът му изучили кристали циркон в съвременните речни и подводни отлагания. Забележително твърдият циркон е своеобразна капсула на времето благодарение на затворения в него уран. В дадения случай възрастта на кристалите може да разкаже откъде са се взели те. По възрастта на циркона може да се съди какъв процент от отлаганията са резултат на ерозия в каньона и какъв – резултат на ерозия нагоре по течението.

По-малко от половината валежи, падащи сега в каньона, произлизат от самия него. Наводненията, които са се случили след разрушаването на ледовете, са били на около 150 м над сегашното ниво на реката, затова техните отлагания лесно може да се разпознаят. В този материал количествата на валежите от каньона надвишават 80%. Следователно наводненията добре са се потрудили да издълбаят каньона.

Възможно е ефективността на наводненията да е свързана с това, че те са станали причина за свлачища в каньона, от което материалът се е отделял сравнително бързо. Стените на каньона са толкова стръмни, че ерозията в основата му би могла да предизвика рухването на склоновете отгоре.

По оценката на изследователите едно наводнение може да е било достатъчно, за да свърши работа, с която „обикновената” ерозия би се справила за 1000-4000 години.

Геологията е направила много, за да докаже невъзможността на катастрофални явления, напомнящи библейския потоп. Твърди се, че геоложките процеси протичат бавно. Но понякога митовете наистина може да имат реална основа.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Geology.

Източник: Ars Technica