Връзката между количеството изядени сладости и активността на мозъка очевидно не издържа никаква критика. Особено научна.
Захарта в съвременното общество все повече изпада в немилост и в много отношения – заслужено. Въглехидратите наистина могат да предизвикат затлъстяване и други проблеми с метаболизма и страстта към сладичкото лесно прераства в зависимост.
Но и около захарта има множество митове, които не са подкрепени от научни данни. Ето един от тях – захарта провокира хиперактивност, особено при децата.
Откъде се е появило това поверие, никой не знае, но мнозина родители са готови в детайли да ви разкажат как децата им „хиперактивничат“ след хапване на шоколад. Учените за първи път обърнали внимание на това още през 70-те години, когато американският лекар Бенджамин Фейнголд предложил да се премахнат от детското меню едни или други вещества, за да се справят с повишената детска активност.
Към 1995 година изследванията на тази тема вече били достатъчно, за да се проведе метаанализ. И макар в тези работи да се отчитали и дозите захар, и ефектът плацебо, и самите експерименти били „слепи“ (тоест нито децата, нито родителите знаели условията на опита, а учените ги разбирали едва след появата на крайния резултат), изводът бил един: захарта не влияе върху поведението на децата.
Защо тогава този мит е толкова устойчив? Отговор дал прост психологически експеримент, чиито резултати са публикувани в Journal for Abnormal Child Psychology през 1994 година. Психолозите избрали 35 момчета на 5-7 години, чиито майки твърдели, че децата им стават хиперактивни след хапване на сладко.
Децата получавали някаква почерпка, на едни от майките било казвано, че синовете им са получили голяма доза сладко, а на други – че са получили малка доза или плацебо. Всъщност всички деца получили плацебо. След което ги снимали на видео, показано впоследствие на майките.
Нужно ли е да обясняваме, че майките оценявали поведението на своите деца в съответствие с очакванията си? Тези, на които било казано за голяма доза сладко, видели своите момчета като прекалено активни. Тези които знаели за плацебото, нищо особено не видели.
Пък и майките се държали по съответния начин – момчетата с „повишената захар“ били контролирани повече, по-често получавали забележки и т.н. Тоест всичко опира до когнитивно-психологическата нагласа на възрастните!
Представата, че захарта възбужда, идва вероятно от известният израз (и факт) „мозъкът живее на глюкоза“. Когато хапнем нещо сладко, ние стимулираме работата на мозъка с всички произтичащи последствия. Но според Люк Тапи от Лозанския университет (Швейцария) нашият организъм е настроен така, че да поддържа в мозъка постоянно ниво на глюкоза, независимо колко от нея плава в кръвта. Тоест мозъкът винаги има достатъчно гориво за най-напрегнатата работа.
Тук вероятно мнозина ще кажат, че след дълга напрегната работа чувстват голяма потребност от чай или кафе със захар, след което усещат прилив на нови сили. Но това според Тапи е само психологически ефект от самата почивка, от смяната на вида дейност, но не и от захарта.
Мозъкът впрочем е способен да почувства недостига на захар и това се проявява в нарушаване на вниманието, тревожност и несвързаност на мислите, а като цяло човек усеща слабост, сърцебиене и т.н.
Подобно нещо се случва след силно изхвърляне на инсулин в кръвта, когато той може рязко да намали нивото на глюкозата. Същият ефект може да се провокира, като се изяде много захар, но колко често се случва в реалния живот, никой не се наема да каже.
Рядко се случва излишъкът от глюкоза изведнъж да премине в кръвта. За това е необходимо да се преяде със захар на много гладен стомах. От друга страна, нервно-психологическите симптоми на хипогликемия имат толкова общ характер, че могат да възникнат и по други, несвързани със захарта причини.
