Въпросът „Какъв ще бъде светът след хиляда години?“ звучи абсурдно, тъй като предсказването на бъдещето дори след сто години изглежда невъзможно.
И все пак учени и футуролози строят хипотези и сериозно разглеждат различни варианти на бъдещето на нашата цивилизация – дори за хилядолетие напред. Освен това теориите не се изключват взаимно, а по-скоро се допълват.
Няма да засягаме варианти от рода на поробване на човечеството от зли нашественици или роботи, зомби апокалипсис или ядрена война – това с радост правят за нас фантастите и Холивуд. Да се опитаме да надникнем в далечното бъдеще положително – може пък някой от нас да го доживее?
Бъдеще с извънземни – а защо не? Някои са сигурни, че пришълците вече са сред нас. Но откриването на извънземен разумен живот няма да е толкова просто и засега е на границата на невъзможното. Ще трябва да развием космическите технологии до качествено ново ниво и да вземем всички предпазни мерки… Но краят на нашата „самота във Вселената“ определено си струва това.
Бъдеще извън Земята е печален, но не най-лошият вариант. Нашата планета може да бъде унищожена от природни катаклизми или ние просто да изчерпаме природните богатства и тогава ще се наложи да си търсим нов дом.Марс изглежда нелоша начална точка… но основните ни мечти, разбира се, са свързани с колонизирането на други звездни системи.
Бъдеще с безгранична енергия и чиста околна среда може да бъде постигнато чрез изобретяване на модерни нанороботи. Те биха очиствали водата и въздуха, като междувременно осигуряват нуждите на човека, събирайки слънчева енергия. Отчитайки текущите проблеми на Земята, ни се иска да видим подобна крачка колкото се може по-скоро.
Бъдеще без проблеми с пренаселване. Населението на Земята расте с 1–1,5% всяка година и с такива темпове след сто години ще се увеличи двойно. И ако местата на планетата стигнат за стократно повече хора, то въпросът за световния глад стои доста по-остро. Изходът е не само технология, позволяваща да създаваме питателна и евтина храна „от въздуха“, но и правилно преразпределяне на материалните ресурси.
Технологичното бъдеще подразбира не само развитие на техниката, но и буквално сливане с нея. Днес ние все повече използваме информационни и развлекателни джаджи; може би не е далеч денят, когато дисплеите ще ни бъдат вградени направо в очите? Сливането на човека и компютъра, изглежда, не е толкова страшно или поне може да не се страхуваме от бунт на роботите.
Бъдеще с разумни машини е логично продължение на предишната точка. Ако не ни провърви да срещнем извънземни, наши съседи може да станат разумни роботи, създадени от нас. Като се отчита колко ще се развие изкуственият интелект за хиляда години, няма да ни е скучно.
Изучаването на Космоса от Земята в бъдеще ще играе най-важна роля. Ще можем не само да разберем как работи Вселената, но и да предсказваме всякакви космически опасности, заплашващи нашата планета, за да ги предотвратяваме ефективно. Освен това никой не е отменял търсенето на признаци от извънземен разум и нови планети за колонизиране.
Космическите пътешествия в бъдеще, които бихме искали да видим, трябва да са толкова прости, както придвижването по Земята. Следва да отчитаме не само безкрайните технологични аспекти, но и негативното влияние, което оказва дългото пребиваване в Космоса върху хората. Възможно е това да се реши с модифициране на ДНК.
Борбата за удължаване на човешкия живот в бъдеще е една от задачите, над които работата едва ли някога ще спре. Вариант на решение са медицински нанороботи, почистващи и защитаващи организма заедно с левкоцитите, забавяне на стареенето и разбира се, изцеляващи рак. И това ни води към следващата точка…
Безсмъртието в бъдеще е онзи идеал, на който разчитат ако не всички, то повечето хора. Дали ще бъде постигнато чрез биотехнологии, нанотехнологии или сплав между хора и роботи – не е толкова важно. През 1800 година средната продължителност на живота е била 37 години, в наши дни е около 70. Ще достигнем ли предела, или ще успеем да го счупим? Всичко зависи от самите нас.
