Българският Зодиак

Борис БАЛКХ
30 май 2015 г. в 11:32 Последна промяна:
1 юни 2015 г. в 08:04

„Времето е в нас и ние сме във времето.

То нас обръща и ние него обръщаме.“

Времето, това неуловимо и необяснимо нещо, или може би нищо винаги ни е вълнувало. Хиляди години човекът ловец се е опитвал да го улови и опитоми като диво животно. Но то е като водата в шепите – винаги изтича.

И кое време да лови? Своето, на водата, която тече като него, на Месеца, на Слънцето? Всяко нещо има свое време и те всички са различни. Някои са променливи, други – не. И така, от улов на улов, ловецът трупа опит и знания за времената. Избира си едно от тях и започва да съизмерва другите с него.

Времевите мерни единици, които използваме днес, са създадени още в древността.

Слънчевите времеви мерни единици са: секундата, минутата, часът, денонощието, сезонът и годината.

За да се помни числото дванадесет от Кръговрата, денят и нощта са разделени на по дванадесет часа, а върху земната година се наслагва като проекция моделът на Големия зодиак, с неговите четири сезона и дванадесет части, именувани с имена на животни.

Останалите две времеви мерки, които се използват днес, са месецът и седмицата. Те са месечови времеви мерни единици, а месец, е българска дума с две значения.

Първото, е българското име на Луната. Луна е чуждица, навлязла и уседнала в българския език след Освобождението, с навлизане на европейските нрави у нас. Като име Месец се е ползвало и в трите граматически рода: „Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен;…” „Огряла си месечината, месечината во градината.” „Ясний месечко се смей, рог извил на небесата”.

Второто значение на думата месец е времеизмерително – за една месечова обиколка около Земята. Тя се състои от четири части – четири месечови лица: нов месец, нарастващ полумесец, пълен месец и намаляващ полумесец.

Едно месечово лице, трае приблизително седем дни. Това е първообразът на седмицата.

Който е чел индиански романи, вероятно си спомня, че и те така измерват времето – с една луна, с три луни, което означава едно или три пълнолуния.

По късно, в ново време, названието месец остава и в Българския, и в Григорианския календар като първообраз, въпреки че не съответства като времетраене с техните месеци.

Като по-голяма времева мерна единица в древността се е ползвал и дванадесетгодишният Юпитеров кръг – една обиколка на Юпитер около Слънцето. В него всяка година е била означена с определено животно и в целия кръг са се редували едно след друго дванадесетте животни – животно след животно.

В българския език един от синонимите за животно е думата „гад“, гадина. Ако заменим животно с гадина, в Юпитеровия кръг ще се редуват гадина след гадина.

Гадина, е първообразът на съвременната българска дума година. Юпитеровият кръг не е Зодиак и затова животните от него не съвпадат със животните от Зодиака.

Пет Юпитерови кръга са шейсет години, десет са сто и двадесет години, двадесет и пет са триста години, петдесет са шестстотин години, а сто Юпитерови кръга са хиляда и двеста години.

От всичко това става ясно, че слънчевосредищната (хелиоцентричната) система е била не сама позната на нашите деди, но и единствената, каквато е и действителността.

С установяване на времена-мерки стигаме до календара. Що е календар?

Всички знаем, че има различни календари, започващи в различно време от годината, съдържащи различен брой месеци, седмици и дни. Всички те някога и някъде са служили на хората. Самият факт, че съществуват много календари, доказва, че някои са по-точни, а други – не.

Същият факт ни убеждава, че и ние можем да си измислим календар. Той може да започва по всяко време на годината, защото тя е кръг. Може да съдържа произволен брой месеци, седмици и дни в тях. Може да е лесен за употреба, може и да не е. Но ние ще го направим според нашите знания, умения и изисквания за сезонните работи през годината. А за начало на новото летоброене ще поставим някоя важна дата от нашия бит.

От казаното дотук може да се обобщи, че календарът е измислено от човека средство за времева ориентация в годишния кръговрат. Той е субективна истина. Тя може да е близо до обективната истина в действителността, в природата, а може и да не е. Знаем, че има прецизни и точни календари, но с тях си служат само астрономи и математици. В ежедневието се употребяват календари с различни недостатъци.

Съчетаването на точността и прецизността на професионалните календари и изискванията на бита и ежедневието е мярката за качество на всеки календар. За наша радост и за наша гордост дедите ни са създали най-практичния и точен календар за широка гражданска употреба. Такъв е той и до днес.

Но в наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий ХІІІ, през 1582 г. За негова основа е послужил проектът на проф. Луиджи Лилио Гарали, от Перуджа.

Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:

Защо годината започва на първи януари?
Защо броят на дните в месеците е различен – 28, 29, 30, 31?

Защо се редуват месеци с различен брой дни, без никакво основание за това?
Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?
Защо февруари е толкова къс?

Споменатите недостатъци на Григорианския календар не съществуват в Българския. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо. За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.

Сравнявайки двата календара, някои хора, а вече и организации у нас, повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия – български, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия – несъвършен календар, с родния – български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.

И аз, като човек уважаващ реда и симетрията, си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим, ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.

Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.

Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.

Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.

Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.

Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. В него, вместо чуждата дума за знак – „зодия“, е използвана българската дума за време – „живот“.

Тя е единствената абсолютна мярка за време, която маже да бъде отнесена към всяко отделно нещо. Колкото са нещата във Вселената, толкова са и времената животи. Със същия смисъл думата „живот“ е използвана и в древните свещени писания за живота на патриарсите. „Авитохол живя 300 години. Ирник живя 150 години“.

Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.

Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България по времето на Симеон, е пренесен и в Италия – от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово”.

Единственото, което е направил папа Григорий, е било да измести началото на съвременния календар десет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово.

Българската седмица е започвала с Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи, или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот. Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават останалите дни от седмицата.

Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като начален ден на седмицата. Не е наречен и Вторник, защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник – След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като начален ден на седмицата.

Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. Дори и днес в шоплука може да се чуе „оди по мене“ – „върви след мен“.

Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.

Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда – среда. С това се указва, че Срядата е действителната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е начален, неброен ден.

Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.

Последният ден има лично, а не бройно име – Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои думата събор. Възможно е това да е смисълът на Събота – завършек.

В календара, ползван в Съединените щати днес, седмицата започва от Неделя.

Как са изписвали датите в древността?

Водещо е било астраведичното начало, а астраведичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията или месецът от календара и след това денят и годината.

И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет – преди полунощ и след полунощ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.

БЪЛГАРСКИЯТ ЗОДИАК

За обикновена година, с 365 дни

Забележителни дни и нощи.

Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския Зодиак е нощта между петнадесетия и шестнадесетия ден от зодия Стрелец.
Коледа – 22.12. В българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Стрелец. Известен е и с имената ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
Първа пролет – 22.3. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Риби. Известен е и с имената Дхауруз, Науруз.
Еновден – 22.6. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Близнаци. Известен е и с имената ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
9. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Везни. Не ми е известно името на този ден.

Датите са по Григорианския календар, за обикновена година от 365 дни.

БЪЛГАРСКИЯТ ЗОДИАК

За високосна година, с 366 дни

Забележителни дни и нощи.

Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския Зодиак е нощта между петнадесетия и шестнадесетия ден от зодия Стрелец.
Коледа – 22.12. В българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Стрелец. Известен е и с имената ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
Първа пролет – 22.3. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Риби. Известен е и с имената Дхауруз, Науруз.
Еновден – 22.6. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Близнаци. Известен е и с имената ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
Денят на Слънцето – нов добавен ден между 22 и 23.6. В Българския Зодиак е между шестнадесетия и седемнадесетия ден от зодия Близнаци – триста шестдесет и шестият – уравнителен ден, във високосна година. Най-висшият Български празник. Повод за Олимпийските игри.
9. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Везни. Не ми е известно името на този ден.

Датите са по Григорианския календар, за обикновена година от 365 дни.

БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Забележителни дни и нощи.

Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския календар е нощта след последния ден от годината – 30.12.
Нова година – 22.12. В Българския календар е триста шестдесет и петият ден от годината, неотбелязан с число, а с лично име – ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
Еновден – 22.6. В Българския календар е 30.6. Известен и с името ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
Денят на Слънцето. В Българския календар, е триста шестдесет и шестият – уравнителен ден, във високосна година. Неотбелязан с число и добавен между шестия и седмия му месец. Най-висшият Български празник, повод за Олимпийските игри.
9. В Българския календар, е 1.10. Не ми е известно името на този ден.

Датите са по Григорианския календар, за обикновена година с 365 дни.

По Йордан Вълчев и Петър Добрев.

Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.

Доказателство първо. Исторически сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.

Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.

Абсолютността на условие първо – ориентиране на Българския зодиак спрямо четирите астрономически точки, налага броят на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата и, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.

Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е „виновен“ февруари. Защо той има 28/29 дни? Българският Зодиак дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие първо, което е наложило по условие второ да се отброят толкова дни за февруари.

От казаното дотук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя–Слънце, а не пригоден и натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. Оттук следва още, че няма и не може да има друг Годишен Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Годишен Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица.

Вероятно разглеждайки Зодиака, читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астраведичната причина, а календарът – метеорологичното следствие.

Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.

Същото е и със Земята. Астраведичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината, която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени, със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло – планетата Земя.

Годишният Зодиак следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно–светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.

Вероятно същият наблюдателен читател ще забележи, че има противоречие и за началото на Българския Зодиак и подреждането на зодиите в края му. Същото противоречие съществува и днес по въпроса, „Кога е началото на човека, неговото зачатие или неговото раждане?”. Църквата е на мнение, че началото е зачатието и затова е против абортите.

Това недоразумение в човешкото битие може да се реши, като се обърнем към процесите в природата. Там Нощта на непорочното зачатие – Бъдни вечер, е на 21 декември, а Денят след зачатието – 22 декември, е Коледа. Нищо не ни пречи да го празнуваме заедно с Майката Природа.

Нашите деди са били и са останали на позициите на идеализма, да почитат Истината – причината, дори и тя да е абстрактна и невидима. Но някои, някога, някъде, са слезли на нивото на материализма и са приели за начало видимото – следствието, защото такъв е девизът на материализма „Око да види – ръка да пипне”. Така за начало е поставен Денят на раждането, на възкресението – 22 март. По тази причина ползваният днес Зодиак започва със зодия Овен.

Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура, свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди приемане на християнството се основава на Българския Зодиак. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.

Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – върхът на зодия Стрелец, върхът на астраведичната зима, краят и началото на астраведичната година и Зодиака. На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 – Рождество Христово, според църковния календар.
На 6 януари е Бъдни вечер, а на 7 – Рождество Христово, по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на 7 започва зодия Козирог.
На 6 февруари завършва зодия Козирог, а на 7 започва зодия Водолей и астраведичната пролет. Около тази дата пойните птици започват да пеят своите песни.
На 22 март е Първа пролет, а според Зодиака тогава е върхът на зодия Риби и на астраведичната пролет.
На 6 май е Гергьовден, а на седми – Летов ден. Според Зодиака на шести завършва зодия Овен. Заради това на този ден се принасят в жертва агнета и овни. На 7 май започва зодия Телец. Тогава е началото и на астраведичното лято.
На 24 юни е Еньовден – ден за бране на билки. Според Зодиака 22 юни е Еновден, върхът на зодия Близнаци, на астраведичното лято, астраведичната година и Зодиака.
На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астраведичното лято. На 7 август започва астраведичната есен.
На 21 ноември от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака на 22 ноември е върхът на зодия Дева.
На 6 декември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Дева.

Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския Зодиак.

Накрая считам за необходимо да направя уточнение и пояснение относно названието Зодиак и неговия смисъл в древността и днес. Всички знаем, че сега то звучи лековато за сериозния човек и изследователите. И с право, като се има предвид съвременния начин за използване на зодиака във вестници, списания и отделни книги, с претенции за изчерпателност и задълбоченост по въпроса.

За целта ще се върна в началото – в древността, към познанието на нашите деди за изграждането, съществуването и отмирането на небесните тела. За раждането, еволюцията и разграждането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като всичко това е абстрактно и недостижимо за обикновените хора, а дори и за съвременната наука, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората, като са направили няколко важни неща.

Първо. За всеки етап от развитието на небесните тела са избрали дванадесет символа, предимно животни, които имат някаква идейна прилика със съответния етап. Това е Зодиакът.
Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка – съзвездия, със същите имена. Това е Астралният Зодиак. Той е звездната карта на Млечния път – циферблатът на часовника, с който са измервали големите, епохалните времена.
Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци, със същите имена. Това е Годишният – Българският Зодиак.
Четвърто. Създават наука за отчитане влиянието на Слънцето, Месеца и Астрала върху Земята и промените, които ще последват тук. Името и е АСТРА ВЕДА, на гръцки Астрология. В Китай е останала в Бха Гуа и И Дзин – Книга на промените.

Днес варианти на Българския зодиак и деривати на АСТРА ВЕДА шестват по света, а истината чака своите откриватели.

СЪПОСТАВИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ

За година с 365 дни

СЪПОСТАВИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ