Скорошно колонизиране на Марс няма да е възможно

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

aHR0cDovL3d3dy5zcGFjZS5jb20vaW1hZ2VzL2kvMDAwLzA3OC8zMTIvb3JpZ2luYWwvbWFycy1jb2xvbml6YXRpb24uanBn
Ивайло Красимиров

Основателят на Space X и Тесла Илън Мъск има визия за колонизиране на Марс, основана на голяма ракета създавана в неговата фирма, ядрените експлозии и постепенното създаване на инфраструктура за транспортиране на милиони хора там.

Това е смятано за много амбициозно начинание с много технически предизвикателства. Най-видимите сред тях са правилата за планетарна защита и трудностите за тераформиране на планетата (превръщането й в гостоприемна за живот, например чрез затопляне на климата и създаване на атмосфера), както и справянето с тежката радиация.

Безспорно, Мъск направи първата крачка към целта си през февруари тази година с пускането на кола на Tesla в орбита с първата ракета Falcon Heavy. Това драматично илюстрира нарастващата възможност за стартиране на бъдещи мисии, предоставени чрез партньорства между търговски и държавни агенции.

Но шест месеца по-късно, плановете започнаха да изглеждат по-скоро като фантастика. Оттогава научихме, че може да има живот под повърхността на Марс и че може да е невъзможно да се обработи повърхността му така, че да стане възможно да се живее там.

Темата за наличието на живот в момента на Червената планета, беше повдигната отново в края на юли, тъй като учените съобщиха за откриването на солено водно езеро под повърхността на Марс. Езерото е на 1,5 километра под южната полярна шапка и е най-малко 20 километра в диаметър. Това се установява от анализа на подземните радарни данни от космическия кораб „Марс експрес“. Предполага се, че водата е солена, като вероятните магнезиеви, калциеви и натриеви перхлоратни соли действат като антифриз до температури от около -73° С.

Това е вълнуващо, тъй като е първото откриване на течна вода на Марс и е възможно да има и други дълбоки езера другаде под повърхността на планетата. Това означава, че има реална възможност за живот на Марс.
Вече знаем, че животът може да е съществувал на Марс и в миналото. Има няколко доказателства, които сочат, че Марс е бил обитаем преди 3,8-4 милиарда години.

Данните от неотдавнашните мисии – включително Mars Global Surveyor, Odyssey, Opportunity, Curiosity и Mars Express – показват, че е имало вода на повърхността в потоци и езера с умерена киселинност, и че е съществувала правилната химия за създаване на живот по време, по което животът се е развивал и на Земята.

Марс обаче е загубил своето магнитно поле преди 3,8 милиарда години, което би защитило живота от силната радиация от космоса. Това също означава, че атмосферата му е започнала да се губи и разсейва в космоса, което го прави все по-неподходящ за живот.

Новото откритие може да радва мечтаещите за бъдещо колонизиране на Марс, като водата в подземното езеро може да бъде използвана за поддържане на човешко присъствие, но реалността е много по-различна.
Рискът от замърсяване на планетата означава, че не бива да се изпращат хората там, докато не се знае със сигурност дали има естествено развит живот на Марс – нещо, което може да отнеме десетилетия. Ще трябва да се сондира под повърхността и да се анализират пробите, или на място или от материали, върнати на Земята, и да се види дали ще се намерят подходящи биомаркери, за да сме сигурни за наличието на живот.

Може би дори още по-неизпълнима е отдавна предложената идея за тераформатиране на Марс, която вече е твърдо заключена в областта на научната фантастика. Мъск заявява, че иска да форматира така планетата, че да стане по-зелена, за да може „да се разхождаме навън без никакви костюми и оборудване“. Това най-лесно би станало, като се създаде атмосфера на Марс, като се освободят затворените в скалите и леда топли парникови газове, за да повишат температурата и налягането. Мъск предлага за целта да пуснем термоядрени бомби върху леда на полюсите, за да го загреем и да освободим въглеродния диоксид.

Но според ново проучване, публикувано в Nature Astronomy, Марс е загубил толкова от своите потенциални парникови газове в пространството в продължение на милиарди години, че сега няма възможност да се превърне останалата атмосфера в такава за дишане от хората с наличната технология.

Изследването се основава на измервания на скоростта на изпускане на газове в космоса, измерена през последните 15 години от Марс Експрес и последните четири години от MAVEN. Изследването ни показва, колко ефективни парникови газове въглероден диоксид и вода са на разположение на Марс. Измерванията, съчетани с познанията за запасите от въглероден двуокис и вода на Марс от последните космически мисии, показват, че парниковите газове, блокирани в ледените шапки, не са достатъчни, за да осигурят необходимото затопляне на климата на планетата.

Повече въглероден диоксид може да бъде достъпен на по-голяма дълбочина в планетата, но извличането му е далеч отвъд съвременната технология. Също така, атмосферата все още се губи поради липсата на магнитно поле, така че тези загуби трябва да бъдат забавени по някакъв начин, за да се поддържат всички промени, постигнати чрез тераформиране на Марс. Това означава, че потенциалните изследователи ще трябва да използват тежки, херметически затворени сгради, за да осигурят подходящата атмосфера и необходимия щит предпазващ от космическото излъчване.

Търсенето на признаци на живот на Червената планета ще продължи с ESA-руски Rover ExoMars 2020, с мисията на НАСА Марс 2020, която ще събере проби за евентуално връщане в лаборатории на Земята до около 2030. Резултатите от всичко това може да ни кажат по-категорично дали има и дали е имало живот на Марс. В нашата слънчева система най-добрите възможни места за евентуален живот извън Земята са Марс, спътникът на Юпитер, Енцелад и Луните на Сатурн – Европа и Титан.

Публикувано в space.com.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена