Ако почешеш сърбящ участък от кожата, това дава само временно облекчение, но след това става още по-зле.
Сега учените знаят от какво се предизвиква това явление и защо нашите родители са били прави, като са ни забранявали да се чешем.
Милиони хора страдат от хронични сърбежи по различни причини – екземи, алергии, неврологични заболявания и т.н.
На пръв поглед изглежда, че сърбежът е защѝтен механизъм на тялото и почесването може да донесе мигновено облекчение. Но когато сърбежът се смени от болка, усещанията може да станат просто непоносими – понякога хората разчесват кожата си до такава степен, че възникват съществени увреждания.
„Хората продължават да се дерат, дори ако тези действия водят до кръвотечение – коментира Чжоу-Фан Чен от медицинската школа при Вашингтонския университет в Сейнт Луис. – Ние се постарахме да разберем защо се случва това.“
Известно е, че невромедиаторът серотонин, който изпълнява в организма множество функции, дори помага да се контролира болката, а болката от чесането помага за кратко да се успокои сърбежът. Екипът на Чен решил да разбере задействан ли е серотонинът в процеса на възникване и премахване на сърбежа.
Учените започнали изследването с експерименти над генномодифицирани мишки, чийто организъм не бил способен да произвежда серотонин. Обикновените мишки, след като им въвели химикал, дразнещ кожата, започнали да се чешат активно. Но модифицираните нямали никакво желание да разчесват третираните места.
Тогава на обикновените мишки били дадени препарати, предотвратяващи изработването на серотонин от мозъка, и те също престанали да се чешат след дразнението на кожата с химикали. Това говори, че непроизволното желание на човека да се почеше възниква, когато се отделя серотонин.
Макар че изследванията били проведени само с участието на мишки, учените смятат, че получената информация може да бъде приложена и към хора. Резултатът помага да се обясни защо хората дерат сърбящите места до кръв.
„Чешем се, понеже болката за малко потиска сърбежа – обяснява Чен. – Това потвърждава хипотезата, че сигналите за сърбеж и сигналите за болка се предават по взаимосвързани пътища. Серотонинът помага да се контролира болката, затова започваме да се чешем по-силно, за да почувстваме толкова силна болка, която да помогне да се заглуши сърбежът. И това е затвореният кръг на безкрайния сърбеж.“
Но и това не е всичко. Преди няколко години Чен и колегите му открили, че мозъчни клетки, наречени GRPR-неврони, които се активират от рецептора 5HT1A, засилват чувството за сърбеж. Последната серия експерименти с мишки също показва, че серотонинът по своя път активира тези неврони заедно с нервните клетки, засилващи болковите усещания.
По такъв начин, когато чешем сърбящото място, усещанията само се задълбочават. Чен казва, че неговото откритие би трябвало да помогне в разработването на терапевтични методи за контрол на хроничния сърбеж. Това е възможно, ако се блокира рецепторът, чрез който серотонинът активира GRPR-невроните.
Впрочем други специалисти твърдят, че за хроничния сърбеж отговаря далеч не един рецептор и борбата с него е доста по-сложна, отколкото смята екипът на Чен. Този спор може да се реши само от бъдещи изследвания.
Статията на Чен и колегите му е публикувана в изданието Neuron.
