Трудно е да се повярва, че нещо може да живее на три километра дълбочина в Индийския океан, и то не къде да е, а в термални шахти, в които водата буквално ври. Но животът намира начин дори и в най-негостоприемните условия. Това е случаят на chrysomallon squamiferum – подобно на охлюв животно, което най-вероятно притежава най-здравата броня в животинското царство.
Охлювът е дълбоководен вид. Среща се само в хидротермалните шахти в Индийския океан, на дълбочини от 2400 до 2800 метра. Първите такива охлюви са открити през 2001 година на дъното на океана, където тектоничните плочи са се отдалечили една от друга и са позволили на магмата да затопля водата до температури, които я карат да ври.
© Patrick Guilhem
Черупката и малките бронирани плочки на охлюва имат три отделни слоя, които го защитават от хищниците и екстремната околна среда. Структурата на черупката е същата като тази на другите охлюви, но има един допълнителен външен слой, който сякаш е „заварен“ за останалата част.
Вътрешният слой се състои от арагонит – форма на калциевия карбонат, която се среща често при черупките на мекотелите и някои корали. Този слой помага за намаляването на топлината и предпазва охлюва от бавно сваряване във вулканичните води.
Средният слой е равнозначен на външния при други коремоноги. Това е и най-дебелият слой – около 150 микрометра. Той предпазва охлюва от физически деформации, причинени например от захващане от щипките на рак.
Но най-забележителен е външният „заварен“ слой. Дебел е около 30 микрометра и се състои от железни сулфиди – в частност пирит и грейгит. Chrysomallon squamiferum е единственото животно, което използва такива материали за външния си скелет.
Наночастиците грейгит служат за омекотяването на удари. Когато черупката е притисната от нещо, тя се спуква около наночастиците и така се абсорбира енергия. Получават се хиляди малки пропуквания, които не само намаляват напрежението, но и предпазват черупката от сериозни спуквания, които биха били фатални за охлюва.
© wikimedia
Черупката на този охлюв е толкова невероятна, че дори армията на САЩ финансира изследвания върху нея, с надеждата те да дадат резултат в направата на броня от ново поколение.
За капак на всичко, една от популациите охлюви в Индийския океан има толкова намагнитени черупки заради грейгита, че ако поставите магнит до някой индивид, то той ще бъде привлечен, действайки като втори магнит.
