Древните цивилизации: върху руините на предците

Египтологията се свързва с обширна литература. Но тя е потопена в –изми: скептицизъм, релативизъм, материализъм, презентизъм, обскурантизъм и сайънтизъм. Въпреки това някои теории от външните кръгове на науката съдържат повече логика в себе си, отколкото общоприетите.

Например теорията за съотнасяне на пирамидите с Орион, която е разработена от Робърт Бовал (Robert Bauval) през 1993 година. Бовал смята, че пирамидите в Гиза са построени огледално на съзвездието Орион, също познато като Пояса на Орион. Бовал твърдял също, че в един период от историята една от подземните шахти в Хеопсовата пирамида е сочела точно към централната звезда в Пояса на Орион.

CC BY-SA 3.0

Подобни наблюдения получават голямо значение, когато ги свържем с астрономическото явление прецесия на равноденствията. Това е цикъл, през който преминава Земята.

Според НАСА един такъв цикъл продължава 25 800 години. Проявлението на този цикъл се състои в това, че зодиакалните съзвездия и звездите зад тях променят позицията си през вековете. Всяко зодиакално съзвездие трае по 2125 години, като промяната настъпва по време на равноденствие.

Модерната наука признава гръцкия астроном Хипарк за откривател на цикъла на прецесията. Но много преди това за този цикъл са знаели в Месопотамия, Мезоамерика и Египет, а дори нямаме представа дали тези народи са стигнали до това знание по научен път, или им е предадено от още по-древни времена.

Това е цикъл, който продължава наистина много дълго и според журналиста и писател Греъм Хенкок (Graham Hancock) е „много трудно да бъде наблюдаван и още по-трудно да бъде измерен точно без сложни инструменти“.

Великият сфинкс

Според Бовал начинът, по който платото Гиза е свързано с астрономическия цикъл, означава, че цялата местност е направена да проследява времето. Близо до пирамидите се намира Сфинксът, който гледа на изток. Тялото на Сфинкса наподобява това на лъв и затова Бовал смята, че символизира съзвездието Лъв.

В настоящата ера в сутрините на равноденствията Сфинксът гледа към съзвездието Риби и леко се отмества към съзвездието Водолей. Ако направим компютърна симулация на прецесията, но така, че да върви назад, разбираме, че от 10 970 до 8810 година пр.н.е. Сфинксът действително е гледал към съзвездието Лъв.

Ето тук се намесва Хеопсовата пирамида – когато насочим и вътрешната ѝ шахта към централната звезда от Пояса на Орион, получаваме точната дата – 10 450 година пр.н.е. Въпросът е: С какво е важна тази година?

Голямата галерия в Хеопсовата пирамида.

Теорията за съотнасянето с Пояса на Орион отговаря на въпроса „защо“, но не и на въпроса „как“. От всички 2,3 милиона каменни блока няма нито един, който да е еднакъв по размер или тегло с друг. Как се получава тази прецизност?

Сега бихме имали нужда от микропроцесор, за да изчислим как да наредим тези каменни блокове, които варират по тегло от 2,5 до 15 тона. От не много отдавна знаем също, че структури с различни по размери градивни блокове са по-устойчиви на земетресения.

В този момент дори вече е съмнително да смятаме, че древните египтяни са замислили и построили некропола в Гиза. Знаем много за аспектите от ежедневието на древните египтяни с големи подробности. Въпреки това няма нито едно споменаване от сорта на: „А между другото, построихме и пирамидите.“

Дори има доказателства, че постройките в местността са по-стари от легендарния потоп, описан от множество култури. Когато Хеопсовата пирамида е отворена за първи път, в нея са открити следи от морска сол.

Древногръцкият историк Херодот споменава в книгата си „Историята“, че е наблюдавал морски миди и калцирана солена вода в местността около пирамидите. Всичко това би трябвало да ни накара да се усъмним в общоприетата теория за пирамидите, времето, в което ни се казва, че са построени, и защо са били построени.

Възстановяване от катаклизъм?

Едно нещо е сигурно – 10 хилядолетия преди новата ера е било значимо време за строителите на пирамидите. Тогава е свършвал и ледниковият период. На американския континент са се появили първите дървени къщи, хората са започнали да се установяват по-смело и вече са опитомявали животни.

От това внезапно напредване можем да изведем два коренно различни извода. Първият е, че тогавашните хора са направили най-големия скок в човешката еволюция, а другият е, че всъщност хората са се възстановявали от глобален катаклизъм.

Разбира се, не очакваме оцелелите от катаклизма да започнат да строят къщи и градове веднага. Най-вероятно първата стъпка е била повторно разпръсване из цялата Земя. Различните общности е нямало как да поддържат връзка, защото не са имали средства за комуникация. Това впоследствие е довело до лингвистични различия и изкривяване на историческата памет.

Вместо да напредва, на човечеството му се е наложило да премине през фаза на застой, да оцелява на ръба и да използва архаични инструменти. Знанията, които имаме за първите архаични култури от ранния палеолит, ни дават добро описание за постапокалиптичния човек, който се опитва да оцелее сред руините на предците си. Изглежда, всички култури се появяват едновременно, без съществени знаци за по-ранни етапи на развитие.

„Как може една сложна цивилизация просто да започне да съществува? Погледнете един автомобил от 1905 година и го сравнете с модерен. Не може да объркате процеса на „развитие“. Но в Египет няма такъв аналог. Всичко е там от началото. Отговорът е очевиден, но рядко се споменава, защото преобладаващата каста на модерното мислене го отхвърля. Египетската цивилизация не е „развитие“, тя е била наследство.“ Това са думи на Джон Антъни Уест (John Anthony West) от 1979 година.

Появата на цивилизация определено е подпомогната от древна мъдрост, която съществува и до днес. Например хелиоцентричното виждане за света се среща още в древни санскритски текстове. Това прави Коперниковата революция просто възраждане на загубено знание.

„Противоположно на историята, която учим сега, в периода, който наричаме „праистория“, има доказателства за засрамващо (за нас) астрономическо знание. Бих предположил, че колкото повече човек се вглежда, толкова повече усеща, че преди нас е имало раса на научни гиганти“, казва Джонатан Грей (Johnathan Grey) през 2004 година.

Древни хиндуистки текстове в Махабхарата описват битки с непознати оръжия, които имат огромна разрушителна сила. Wikipedia

Дори и електричеството не е открито, а преоткрито. По време на много археологически разкопки са откривани предмети от алуминий, а конвенционалната история смята, че алуминият е създаден за първи път през 1854 година, защото за процеса на създаване задължително се изисква електричество.

„Аномалия“ в науката е ново откритие или смяна на парадигмата, които могат да останат незабелязани или отхвърлени заради друг –изъм – мизонеизмът. Това е страх или омраза към нещо ново. Истинската научна и интелектуална честност няма да бъде постигната, докато не започнем да обръщаме внимание и на аномалиите, като се опитваме да наваксваме и с теоретичните си предположения.

Това трябва да е така, докато аномалиите не станат очаквани явления. Имаме отчаяна нужда от смяна на парадигмата или поне научен ренесанс.

Познаването на миналото ни има огромно значение за настоящето и бъдещето ни. Миналото, настоящето и бъдещето са една верига от събития. Колкото повече знаем за миналото си, толкова по-добре познаваме себе си и пътят напред става по-ясен. Но въпросът остава: Сочат ли пирамидите към годината на глобалния катаклизъм?

(Първа част:  Какво е погубило древните цивилизации?)

Ancient Origins