Участъците от повърхността на нашия естествен спътник, които милиони години не са виждали слънчева светлина, може да крият много интересни неща. През юли 2009 година НАСА изстреля космическата сонда Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), чиято мисия е изучаването на тъмната страна на Луната.
Как се получава така, че Луната не се осветява изцяло? Наклонът на оста на въртене на Земята (спрямо перпендикуляра към орбиталната плоскост) е 23,4 градуса, докато наклонът на лунната ос е 1,6 градуса, тоест лунната ос е почти перпендикулярна на посоката на разпространение на слънчевата светлина. Това означава, че някои дълбоки кратери на Луната не са виждали слънчева светлина повече от 2 милиарда години.
Впрочем светлината не е само слънчева. Сондата LRO е оборудвана със специалния инструмент LAMP, който фиксира отразяването на ултравиолетовото излъчване на звездите от повърхността на най-студените и тъмни участъци на Луната.
Тъмната страна на нашия спътник интересува учените, тъй като се смята, че там има всички условия за зараждане на вода, която при всякакви други обстоятелства би се изпарила и отлетяла в Космоса. Сондата LRO вече е помагала в търсенето на вода на Луната през есента на 2009 г. Тогава апаратът е търсил богати на водород участъци на повърхността на спътника и в резултат е намерил лед.
За пускането на проекта са похарчени $504 млн. през юли 2009 година. Сондата LRO е снабдена със съвременно оборудване – лазерен далекомер за съставяне на точна топографска карта на повърхността на нашия спътник, уреди за измерване на температурата и т.н.
Точната карта на Луната е необходима на учените за определяне на най-благоприятната площадка за кацане на кораби и апарати, които ще бъдат изпращани в бъдеще. Сред задачите на LRO е и измерването на нивото на радиация на лунна орбита, изучаването на полюсите за наличието на воден лед и снимки на паметни за човека места на повърхността на нашия спътник.
Източник: Vesti.ru
