Американският астроном Брадли Шефер разказва защо критиците на неговата статия, свидетелстващи за „невъзможното“ снижение в яркостта на наскоро откритата звезда KIC 8462852, се държат неподобаващо и защо изводите им са неверни, пише РИА Новости.
„Много е тъжно, че днес в споровете около звездата KIC 8462852 в съзвездие Лебед доминират псевдоучени. Например Хипке и Лунд първо се свързали с пресата – знам със сигурност, че Хипке първо е позвънил на журналистите, а чак след това е публикувал статията.
Нито единият, нито другият някога са виждали фотоплаките от Харвард, но това не им попречи да разгорят историята в мрежата и да поставят под заплаха всички изследвания на тази звезда“, казва Шефер от университета на Луизиана в Батън Руж (САЩ ).
Научни „междузвездни войни“
В средата на октомври 2015 година Табета Бояджиан (Tabetha Boyajian) от Йейлския университет и нейните колеги разказаха за необичайни колебания в яркостта на звездата KIC 8462852 в съзвездие Лебед, които могат да сочат присъствието на така наречената сфера на Дайсън, създадена от свръхразвита цивилизация извънземни.
Първоначално учените смятаха, че подобно „мигане“ на звездата може да е предизвикано от рояк комети, които закриват нейната светлина от наблюдателите на Земята, но през януари 2016 година Шефер откри, че яркостта на звездата KIC 8462852 по непостижим начин е спаднала с 0,16 звездни величини за последния век, което постави под съмнение тази теория.
С него не бяха съгласни група астрономи под ръководството на Майкъл Хипке (Michael Hippke), които приписаха колебанията в яркостта на грешки при подготовката на снимките.
Шефер обвини Хипке и колегите му в научна нечистоплътност и представи списък на грешките, които те са направили при анализа на фотоплаките. През май т.г. Хипке и колегите му представиха нова версия на анализ с отчитане на претенциите на Шефер, но резултатите останаха същите.
„Въпреки слуховете в социалните мрежи и медиите, не аз съм този, който не е прав, а Хипке и Лунд. Фиксираните от тях колебания в яркостта на всички звезди на фотоплаките, както лесно би изяснил всеки професионален астроном, се явяват следствие от две прости грешки“, обяснява Шефер.
Звездата Таби
Първата грешка, според астронома, се заключава в това, че неговите критици са избрали на плаките звезди, които се намират прекалено близо една до друга и често техните изображения, особено в малък мащаб, се наслагват едно върху друго.
По думите му това поражда неочаквани изблици в яркостта на звездите, които всъщност не съществуват, и подобно поведение е характерно основно за тези фотоплаки, за които пишат Хипке и Лунд – за снимките, направени след 60-те години.
Както отбелязва Шефер, звездата KIC 8462852 се намира далече от своите съседи и нейното изображение не може да се наложи върху нито едно друго светило, което изключва възможността тя да потъмнее с 0,19 звездни величини порадиподобни артефакти в обработката на фотоплаките.
„Втората грешка се заключава в това, че Хипке и Лунд са използвали каталога на „Кеплер“ за калибриране на данните, а не препоръчваните от Харвард данни от каталога APASS. Ако просто погледнем кривите на яркостта на звездите, подготвени по данните от „Кеплер“, то ще видим множество артефакти, а не очакваната идеална права.
Подобна грешка не може да направи нито един учен, работил някога с харвардските фотоплаки“, продължава астрономът.
Комети, извънземни или прах?
Шефер се свързал с други екипи астрономи, включително и с астрофизиците от Харвард, и ги помолил да препроверят неговите изводи и данни, и те стигнали до същите резултати – яркостта на другите звезди не се променяла, докато на звездата Таби действително е спаднала за изминалия век.
Освен това, както отбелязва ученият, Табета Бояджиан се свързала с него и отбелязала, че данните от „Кеплер“ също показват снижение в яркостта на звездата в последните 4 години. Сходни данни били получени от руските колеги на Шефер от Пулковската обсерватория, където се провеждали аналогични наблюдения с фотоплаки от 1922 г.
Затова, както смята Шефер, може смело да се говори, че яркостта на звездата Таби действително значително е спаднала за последното столетие, а природата на това спадане тепърва предстои да се изясни.
Днес Бояджиан и нейните колеги събират средства за продължаване на наблюденията на това светило – „Кеплер“ сега гледа в друг участък от Космоса и Шефер предлага на потребителите да подкрепят изследователката, а не да разпространяват лъжливите данни, подготвени от Хипке и колегите му.
